8 feb 2009, 14:50

Нощи (посветено)

979 0 8

Изплаквах нощите...

със кървави сълзи,

звезди обесвах,

с пръсти късах небосклона.

Прострелях даже голата

луна с очи...

Но ти не ме видя...

И аз не те прогоних...

Оставих те във нощите -

изплакани, с дъждовен дъх

да стряскаш мойте сънища.

Оставих те - в очите си -

 изплашени, да сееш

синкав студ  

и да възпяваш зимата...

Оставих те да пишеш

във сърцето ми със

извехтели чувства

и самотни вечери...

и  с  устните си изгреви

да палим

единствено,когато сам си,

а  очите й - далече...

И пак изплаквам нощите

разкъсвам небесата.

Събирам истини...

Превръщам ги в лъжи.

Но ти не ме видя...

И аз не те прогоних...

А залезът...

         Боли...

             Боли...

                   Боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на забележки и критики особено от хора с голям талант като твоя,Незабравима.Приемам и съвети как да оправя накъсания ритъм.

    Благодаря за хубавите думи,меланхолик Ти никога няма да спреш да съществуваш...поне за мен...

  • Прочетох, толкова много пъти. И понеже стихотворението е много добро, ме провокира да ти кажа колко го спъва този накъсан ритъм!
    Поздрав, Истинска!
  • остави го да боли, нека да боли да боли и да боли... Някой хора са твърде слаби че да спрат болката. Страхуват се. А мен сега ме е страх само от смъртта, като си представя че един ден няма да съществувам ми иде да крещя. Мисълта че всички вие и всичко това няма да съществува за мен, не е толкова страшна. Но това аз да престана да съществувам ме кара да крещя безмълвно. "Оставих те - в очите си -

    изплашени, да сееш

    синкав студ " - Пишеш много красиво и тъжно, личи си когато думите са просто изнасилени за да звучат красиво и тъжно, и кога такива са избили подпочвено от тъжните ни души. Поздрави и успехи във всичко...
  • Трябва да пишем и за боката.
    Чудесно е.
    Поздрав!
  • Благодаря на всички ви,че се спряхте при мен!
    ...опитвам,Надежда,но никак не е лесно...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...