Изплаквах нощите...
със кървави сълзи,
звезди обесвах,
с пръсти късах небосклона.
Прострелях даже голата
луна с очи...
Но ти не ме видя...
И аз не те прогоних...
Оставих те във нощите -
изплакани, с дъждовен дъх
да стряскаш мойте сънища.
Оставих те - в очите си -
изплашени, да сееш
синкав студ
и да възпяваш зимата...
Оставих те да пишеш
във сърцето ми със
извехтели чувства
и самотни вечери...
и с устните си изгреви
да палим
единствено,когато сам си,
а очите й - далече...
И пак изплаквам нощите
разкъсвам небесата.
Събирам истини...
Превръщам ги в лъжи.
Но ти не ме видя...
И аз не те прогоних...
А залезът...
Боли...
Боли...
Боли...
© Истинска Todos los derechos reservados
Благодаря за хубавите думи,меланхолик Ти никога няма да спреш да съществуваш...поне за мен...