Feb 8, 2009, 2:50 PM

Нощи (посветено)

  Poetry » Love
972 0 8

Изплаквах нощите...

със кървави сълзи,

звезди обесвах,

с пръсти късах небосклона.

Прострелях даже голата

луна с очи...

Но ти не ме видя...

И аз не те прогоних...

Оставих те във нощите -

изплакани, с дъждовен дъх

да стряскаш мойте сънища.

Оставих те - в очите си -

 изплашени, да сееш

синкав студ  

и да възпяваш зимата...

Оставих те да пишеш

във сърцето ми със

извехтели чувства

и самотни вечери...

и  с  устните си изгреви

да палим

единствено,когато сам си,

а  очите й - далече...

И пак изплаквам нощите

разкъсвам небесата.

Събирам истини...

Превръщам ги в лъжи.

Но ти не ме видя...

И аз не те прогоних...

А залезът...

         Боли...

             Боли...

                   Боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се на забележки и критики особено от хора с голям талант като твоя,Незабравима.Приемам и съвети как да оправя накъсания ритъм.

    Благодаря за хубавите думи,меланхолик Ти никога няма да спреш да съществуваш...поне за мен...

  • Прочетох, толкова много пъти. И понеже стихотворението е много добро, ме провокира да ти кажа колко го спъва този накъсан ритъм!
    Поздрав, Истинска!
  • остави го да боли, нека да боли да боли и да боли... Някой хора са твърде слаби че да спрат болката. Страхуват се. А мен сега ме е страх само от смъртта, като си представя че един ден няма да съществувам ми иде да крещя. Мисълта че всички вие и всичко това няма да съществува за мен, не е толкова страшна. Но това аз да престана да съществувам ме кара да крещя безмълвно. "Оставих те - в очите си -

    изплашени, да сееш

    синкав студ " - Пишеш много красиво и тъжно, личи си когато думите са просто изнасилени за да звучат красиво и тъжно, и кога такива са избили подпочвено от тъжните ни души. Поздрави и успехи във всичко...
  • Трябва да пишем и за боката.
    Чудесно е.
    Поздрав!
  • Благодаря на всички ви,че се спряхте при мен!
    ...опитвам,Надежда,но никак не е лесно...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...