8 февр. 2009 г., 14:50

Нощи (посветено)

976 0 8

Изплаквах нощите...

със кървави сълзи,

звезди обесвах,

с пръсти късах небосклона.

Прострелях даже голата

луна с очи...

Но ти не ме видя...

И аз не те прогоних...

Оставих те във нощите -

изплакани, с дъждовен дъх

да стряскаш мойте сънища.

Оставих те - в очите си -

 изплашени, да сееш

синкав студ  

и да възпяваш зимата...

Оставих те да пишеш

във сърцето ми със

извехтели чувства

и самотни вечери...

и  с  устните си изгреви

да палим

единствено,когато сам си,

а  очите й - далече...

И пак изплаквам нощите

разкъсвам небесата.

Събирам истини...

Превръщам ги в лъжи.

Но ти не ме видя...

И аз не те прогоних...

А залезът...

         Боли...

             Боли...

                   Боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Истинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се на забележки и критики особено от хора с голям талант като твоя,Незабравима.Приемам и съвети как да оправя накъсания ритъм.

    Благодаря за хубавите думи,меланхолик Ти никога няма да спреш да съществуваш...поне за мен...

  • Прочетох, толкова много пъти. И понеже стихотворението е много добро, ме провокира да ти кажа колко го спъва този накъсан ритъм!
    Поздрав, Истинска!
  • остави го да боли, нека да боли да боли и да боли... Някой хора са твърде слаби че да спрат болката. Страхуват се. А мен сега ме е страх само от смъртта, като си представя че един ден няма да съществувам ми иде да крещя. Мисълта че всички вие и всичко това няма да съществува за мен, не е толкова страшна. Но това аз да престана да съществувам ме кара да крещя безмълвно. "Оставих те - в очите си -

    изплашени, да сееш

    синкав студ " - Пишеш много красиво и тъжно, личи си когато думите са просто изнасилени за да звучат красиво и тъжно, и кога такива са избили подпочвено от тъжните ни души. Поздрави и успехи във всичко...
  • Трябва да пишем и за боката.
    Чудесно е.
    Поздрав!
  • Благодаря на всички ви,че се спряхте при мен!
    ...опитвам,Надежда,но никак не е лесно...

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...