20 nov 2012, 19:25

Нощите, черните 

  Poesía » De amor
605 0 1

Отминаха месеци, дълги и тежки,
в които нямаше миг топлина,
дните ми бяха съвкупност от хаос и грешки,
а в нощите, черните, заспивах с тъга.

Не мислех за нищо, сам бродех в безкрая,
пробвах ги всичките, но все не бе Тя,
колкото лутах се - губех се, зная

и накрая прибирах се отново с тъга.

Но един светъл ден разцепи мрака безкраен,
бързо отми тази гнусна тъга,
запрати в сърцето трепет незнаен,
съдбата изпрати я - това беше Тя!

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??