Нощите, черните
Отминаха месеци, дълги и тежки,
в които нямаше миг топлина,
дните ми бяха съвкупност от хаос и грешки,
а в нощите, черните, заспивах с тъга.
Не мислех за нищо, сам бродех в безкрая,
пробвах ги всичките, но все не бе Тя,
колкото лутах се - губех се, зная
Но един светъл ден разцепи мрака безкраен,
бързо отми тази гнусна тъга,
запрати в сърцето трепет незнаен,
съдбата изпрати я - това беше Тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
