8 oct 2007, 8:56

нощите са мойте часове

  Poesía
1.1K 0 3
 

Наказана ли съм?

Или забравена...

Отхвърлена?

Нали...

Задето съм превърнала

нощите във дни.

Задето нямам празници.

Задето делници дори

не смея да наричам дните.

Защото нощите

са мойте часове.

Онези, през които

живея, дишам, пиша...

Това, което съм измислила,

за да направя дните -

моите и чуждите

по-цветни и добри.

Това, с което изкарвам си

насъщния -

горчив, стипчив,

засядащ в гърлото.


Сега се давя -

в слънчеви лъчи.

Наказана?

Забравена?

Отхвърлена?

Дали???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла при наказаните,забравените и отхвърлените!Всички сме по малко такива за да пишем,дори да не си признаваме.
    Поздрави за хубавия стих!
  • Не, не си наказана, нито забравена, нито отхвърлена. Прекрасна си!
  • Не! Благословена си -за труда ,
    с който правиш дните ни цветни и добри!
    С обич щастие и късмет желая.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...