8 oct 2007, 8:56

нощите са мойте часове

  Poesía
1.1K 0 3
 

Наказана ли съм?

Или забравена...

Отхвърлена?

Нали...

Задето съм превърнала

нощите във дни.

Задето нямам празници.

Задето делници дори

не смея да наричам дните.

Защото нощите

са мойте часове.

Онези, през които

живея, дишам, пиша...

Това, което съм измислила,

за да направя дните -

моите и чуждите

по-цветни и добри.

Това, с което изкарвам си

насъщния -

горчив, стипчив,

засядащ в гърлото.


Сега се давя -

в слънчеви лъчи.

Наказана?

Забравена?

Отхвърлена?

Дали???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла при наказаните,забравените и отхвърлените!Всички сме по малко такива за да пишем,дори да не си признаваме.
    Поздрави за хубавия стих!
  • Не, не си наказана, нито забравена, нито отхвърлена. Прекрасна си!
  • Не! Благословена си -за труда ,
    с който правиш дните ни цветни и добри!
    С обич щастие и късмет желая.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...