8 oct 2007, 8:56

нощите са мойте часове 

  Poesía
830 0 3
 

Наказана ли съм?

Или забравена...

Отхвърлена?

Нали...

Задето съм превърнала

нощите във дни.

Задето нямам празници.

Задето делници дори

не смея да наричам дните.

Защото нощите

са мойте часове.

Онези, през които

живея, дишам, пиша...

Това, което съм измислила,

за да направя дните -

моите и чуждите

по-цветни и добри.

Това, с което изкарвам си

насъщния -

горчив, стипчив,

засядащ в гърлото.


Сега се давя -

в слънчеви лъчи.

Наказана?

Забравена?

Отхвърлена?

Дали???

© Габриела Цанева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре дошла при наказаните,забравените и отхвърлените!Всички сме по малко такива за да пишем,дори да не си признаваме.
    Поздрави за хубавия стих!
  • Не, не си наказана, нито забравена, нито отхвърлена. Прекрасна си!
  • Не! Благословена си -за труда ,
    с който правиш дните ни цветни и добри!
    С обич щастие и късмет желая.
Propuestas
: ??:??