нощите са мойте часове

8 окт. 2007 г., 08:56

Поэзия

831 0 3

Наказана ли съм?

Или забравена...

Отхвърлена?

Нали...

Задето съм превърнала

нощите във дни.

Задето нямам празници.

Задето делници дори

не смея да наричам дните.

Защото нощите

са мойте часове.

Онези, през които

живея, дишам, пиша...

Това, което съм измислила,

за да направя дните -

моите и чуждите

по-цветни и добри.

Това, с което изкарвам си

насъщния -

горчив, стипчив,

засядащ в гърлото.

Сега се давя -

в слънчеви лъчи.

Наказана?

Забравена?

Отхвърлена?

Дали???

jantreya (Валентина Шейтанова)

2007-10-08T13:54:01+03:00

Добре дошла при наказаните,забравените и отхвърлените!Всички сме по малко такива за да пишем,дори да не си признаваме.
Поздрави за хубавия стих!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-08T13:30:52+03:00

Не, не си наказана, нито забравена, нито отхвърлена. Прекрасна си!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-10-08T11:02:40+03:00

Не! Благословена си -за труда ,
с който правиш дните ни цветни и добри!
С обич щастие и късмет желая.