29 jun 2018, 15:49

Нощна идилия

721 0 0

                                       Въздиша морето и пише с вълните

                                       по пясъка за вечния зов,

                                       за краткия флирт в лятната вечер,

                                       за жарките страсти, за голямата любов.

                 

                                       В тъмата до него стоиме двама

                                       прегърнати, сближили лице,

                                       докосват се нежно устните,

                                       гальовни са наште ръце.

                     

                                     ,.Нощна идилия" за нас 

                                       свирят от брега щурците,

                                       гледат ни очудено от водата

                                       окъпаните лица на звездите.

                       

                                       От хоризинта плахо луната

                                       надникна във вечерния час,

                                       лунната пътека по вълните

                                       плъзна се и спря пред нас.

                     

                                       Покана да тръгнем по нея,

                                       да се понесем в нощния мир,

                                       да покажем щастието си на всички,

                                       любовта си от звездната шир.

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...