29.06.2018 г., 15:49

Нощна идилия

723 0 0

                                       Въздиша морето и пише с вълните

                                       по пясъка за вечния зов,

                                       за краткия флирт в лятната вечер,

                                       за жарките страсти, за голямата любов.

                 

                                       В тъмата до него стоиме двама

                                       прегърнати, сближили лице,

                                       докосват се нежно устните,

                                       гальовни са наште ръце.

                     

                                     ,.Нощна идилия" за нас 

                                       свирят от брега щурците,

                                       гледат ни очудено от водата

                                       окъпаните лица на звездите.

                       

                                       От хоризинта плахо луната

                                       надникна във вечерния час,

                                       лунната пътека по вълните

                                       плъзна се и спря пред нас.

                     

                                       Покана да тръгнем по нея,

                                       да се понесем в нощния мир,

                                       да покажем щастието си на всички,

                                       любовта си от звездната шир.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...