29.06.2018 г., 15:49

Нощна идилия

724 0 0

                                       Въздиша морето и пише с вълните

                                       по пясъка за вечния зов,

                                       за краткия флирт в лятната вечер,

                                       за жарките страсти, за голямата любов.

                 

                                       В тъмата до него стоиме двама

                                       прегърнати, сближили лице,

                                       докосват се нежно устните,

                                       гальовни са наште ръце.

                     

                                     ,.Нощна идилия" за нас 

                                       свирят от брега щурците,

                                       гледат ни очудено от водата

                                       окъпаните лица на звездите.

                       

                                       От хоризинта плахо луната

                                       надникна във вечерния час,

                                       лунната пътека по вълните

                                       плъзна се и спря пред нас.

                     

                                       Покана да тръгнем по нея,

                                       да се понесем в нощния мир,

                                       да покажем щастието си на всички,

                                       любовта си от звездната шир.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...