29 июн. 2018 г., 15:49

Нощна идилия

725 0 0

                                       Въздиша морето и пише с вълните

                                       по пясъка за вечния зов,

                                       за краткия флирт в лятната вечер,

                                       за жарките страсти, за голямата любов.

                 

                                       В тъмата до него стоиме двама

                                       прегърнати, сближили лице,

                                       докосват се нежно устните,

                                       гальовни са наште ръце.

                     

                                     ,.Нощна идилия" за нас 

                                       свирят от брега щурците,

                                       гледат ни очудено от водата

                                       окъпаните лица на звездите.

                       

                                       От хоризинта плахо луната

                                       надникна във вечерния час,

                                       лунната пътека по вълните

                                       плъзна се и спря пред нас.

                     

                                       Покана да тръгнем по нея,

                                       да се понесем в нощния мир,

                                       да покажем щастието си на всички,

                                       любовта си от звездната шир.

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....