НОЩНА КАРТИНА
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.
Вятърът със длани топли
разрошва цъфнали липи,
а ароматът им се носи,
ухае в мрака на мечти.
Изстиват вчерашни проблеми,
надежди милват слънчев сън,
а някъде едно безвремие
разлайва кучетата вън.
В тревата няколко щурчета
целуват с музика страха
и го разпръскват като пепел...
Очакване на сутринта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
