9.05.2007 г., 16:23 ч.

НОЩНА КАРТИНА 

  Поезия
866 0 21
Селото е завито в мрака
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.

Вятърът със длани топли
разрошва цъфнали липи,
а ароматът им се носи,
ухае в мрака на мечти.

Изстиват вчерашни проблеми,
надежди милват слънчев сън,
а някъде едно безвремие
разлайва кучетата вън.

В тревата няколко щурчета
целуват с музика страха
и го разпръскват като пепел...
Очакване на сутринта.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??