16 mar 2005, 16:18

Нощна приказка 

  Poesía
816 0 1
Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.

Нощта е толкова красива,
но спокойствието и ме убива,
защото сама съм в нея
и никой не чакам с трепет..

Но минутите бавно отлитат,
наближава изгревът чакан!
Ще дойде светлия ден
и мислите по теб ще разсея..

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??