Mar 16, 2005, 4:18 PM

Нощна приказка 

  Poetry
817 0 1
Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.

Нощта е толкова красива,
но спокойствието и ме убива,
защото сама съм в нея
и никой не чакам с трепет..

Но минутите бавно отлитат,
наближава изгревът чакан!
Ще дойде светлия ден
и мислите по теб ще разсея..

© Стефани All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??