sols (Монс)
9 18
19 jul 2011, 19:54

Нощна приказка 

  Poesía » Del paisaje
862 0 3

Във полунощ, когато всичко живо спи

и тъмнината тихо хората навред обсебва.

Когато всички твари – заедно или сами,

са в свят от призраци и мънички вълшебства...

 

Когато в мрака само тъжен месецът блести

и отразена сребърна  под него е земята,

самотен той сред хиляди звезди дори

стои. Но самотата е присъща на луната...

 

Когато сред листата всяко шумолене

звучи като симфония във ре минор,

която никой друг не би могъл възприеме,

защото е във своя си ограничен затвор.

 

Тогава аз се чувствам жива и съм себе си.

Сетивно друга съм и чувствам във нощта

как мощно пърхат хилядите черни лебеди,

които тайничко гнездят във моята душа.

 

Тогава всички болки и несгодите събрани

напускат ме и бягат нейде из тъмата.

Тогава към света навън заспал протягам длани.

И музиката чувам, и танцувам под луната...

                                                              

  ... чак до изгрева, когато всичко вече е различно...

© Монс Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??