Във полунощ, когато всичко живо спи
и тъмнината тихо хората навред обсебва.
Когато всички твари – заедно или сами,
са в свят от призраци и мънички вълшебства...
Когато в мрака само тъжен месецът блести
и отразена сребърна под него е земята,
самотен той сред хиляди звезди дори
стои. Но самотата е присъща на луната...
Когато сред листата всяко шумолене
звучи като симфония във ре минор,
която никой друг не би могъл възприеме,
защото е във своя си ограничен затвор. ...