Нощна приказка
Във полунощ, когато всичко живо спи
и тъмнината тихо хората навред обсебва.
Когато всички твари – заедно или сами,
са в свят от призраци и мънички вълшебства...
Когато в мрака само тъжен месецът блести
и отразена сребърна под него е земята,
самотен той сред хиляди звезди дори
стои. Но самотата е присъща на луната...
Когато сред листата всяко шумолене
звучи като симфония във ре минор,
която никой друг не би могъл възприеме,
защото е във своя си ограничен затвор.
Тогава аз се чувствам жива и съм себе си.
Сетивно друга съм и чувствам във нощта
как мощно пърхат хилядите черни лебеди,
които тайничко гнездят във моята душа.
Тогава всички болки и несгодите събрани
напускат ме и бягат нейде из тъмата.
Тогава към света навън заспал протягам длани.
И музиката чувам, и танцувам под луната...
... чак до изгрева, когато всичко вече е различно...
© Монс All rights reserved.
