12 abr 2009, 13:17

Нощна светлина

1.4K 0 1

 

Н  О  Щ  Н  А   С  В  Е  Т  Л  И  Н  А

 

Затова, че изгрява луната,

затова, че загива денят,

и защото си цялата в злато

е може би светла нощта.

 

От твоето сияние огрян,

безспир аз дълго ще вървя

и в някой град красив, голям,

на теб сърцето си ще подаря.

 

За него светлина е нужна

и топлина на нечии ръце.

Ще разбереш - наистина възможно

е толкова любов да побере!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...