Н О Щ Н А С В Е Т Л И Н А
Затова, че изгрява луната,
затова, че загива денят,
и защото си цялата в злато
е може би светла нощта.
От твоето сияние огрян,
безспир аз дълго ще вървя
и в някой град красив, голям,
на теб сърцето си ще подаря.
За него светлина е нужна
и топлина на нечии ръце.
Ще разбереш - наистина възможно
е толкова любов да побере!
© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados
Пожелавам!