Apr 12, 2009, 1:17 PM

Нощна светлина

  Poetry » Love
1.4K 0 1

 

Н  О  Щ  Н  А   С  В  Е  Т  Л  И  Н  А

 

Затова, че изгрява луната,

затова, че загива денят,

и защото си цялата в злато

е може би светла нощта.

 

От твоето сияние огрян,

безспир аз дълго ще вървя

и в някой град красив, голям,

на теб сърцето си ще подаря.

 

За него светлина е нужна

и топлина на нечии ръце.

Ще разбереш - наистина възможно

е толкова любов да побере!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...