Apr 12, 2009, 1:17 PM

Нощна светлина

  Poetry » Love
1.4K 0 1

 

Н  О  Щ  Н  А   С  В  Е  Т  Л  И  Н  А

 

Затова, че изгрява луната,

затова, че загива денят,

и защото си цялата в злато

е може би светла нощта.

 

От твоето сияние огрян,

безспир аз дълго ще вървя

и в някой град красив, голям,

на теб сърцето си ще подаря.

 

За него светлина е нужна

и топлина на нечии ръце.

Ще разбереш - наистина възможно

е толкова любов да побере!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паскал Кюмурджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...