Нощни сенки

Седяха три дами на маса в бара -
крак върху крак и  димяща цигара.
В кръста пристегнати - бюстът изпъчен,
поглед претеглящ, бездушен, измъчен.

Телата им млади и гъвкави още,
с умора пропити от дългите нощи,
лъхаха силно на евтин парфюм,
на кисела пот, алкохол и тютюн.

Говореше русата с надменната поза
и устни, напомнящи алена роза:
"В мъжете, момичета, се влюбвах наивно,
но с мене държаха се гнусно, противно.

Първият беше далечен роднина,
цвета ми откъсна, но нейде замина -
писмо ми изпрати - оженил се вече,
мен не забравял - детето отрече.

След него опитах с двама ли - трима.
А беше, сестрички, най-лютата зима.
Обувки поисках, палто за детето,
а тях си ги знаете - първо сефтето.

Залюбих се с шефа, а той бе възпитан,
галантен, чаровен, но бързо наситен.
Жена си - таз крава, взе на морето.
Ох, как се измъчих да раждам момчето…

Урока научих, взех си бележка
и вече не правя същата грешка.
Децата си искам добре да изуча -
един път в нещо и аз да сполуча."

Три хубави дами седяха в бара
на чаша уиски, в ръката - цигара.
Към тях се запътиха група левенти -
все още бе рано, а ето клиенти.

Георги Гълъбов