Прожекторът си Ти, луна...

душата - нощ е дансингът,

звездите са ми публика,

тишината - музика...

Ритъмът е болката

във мен, аз съм танцьорът,

знай - малко са хората

като мен, в отбора...

А танцът си заслужава,

трябва да бъде видян...

но невидим той остава

и танцувам сякаш сам...

Сляпа е твойта светлина,

ти гледаш отвисоко...

твойта светлина-луна...

и не премигва тока...

Не танцувам за звезди...

само те ме аплодират...

мойта публика си Ти

и във танца аз умирам...!