23 feb 2011, 22:47

Нощно градско 

  Poesía
722 0 7

И тъмна нощ в душата ми прозира,     

уморявам се от толкова неща.

Недоспал, трамваят ме приспива,

завивам се със мисли през глава.

 

И щорите покриват ми тъгата,

в едно със уличната  самота.

А  луната бледа се препира

със смачканите пориви. Но ти - ела!

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??