И тъмна нощ в душата ми прозира,
уморявам се от толкова неща.
Недоспал, трамваят ме приспива,
завивам се със мисли през глава.
И щорите покриват ми тъгата,
в едно със уличната самота.
А луната бледа се препира
със смачканите пориви. Но ти - ела!
© Пепи Оджакова Все права защищены