Feb 23, 2011, 10:47 PM

Нощно градско 

  Poetry
719 0 7

И тъмна нощ в душата ми прозира,     

уморявам се от толкова неща.

Недоспал, трамваят ме приспива,

завивам се със мисли през глава.

 

И щорите покриват ми тъгата,

в едно със уличната  самота.

А  луната бледа се препира

със смачканите пориви. Но ти - ела!

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??