И тъмна нощ в душата ми прозира,
уморявам се от толкова неща.
Недоспал, трамваят ме приспива,
завивам се със мисли през глава.
И щорите покриват ми тъгата,
в едно със уличната самота.
А луната бледа се препира
със смачканите пориви. Но ти - ела!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up