Нощно кормуване

Светят фарове, иначе тъмно е като във рог

и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател

смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –

на безсънни самотници вечният предан приятел.

Във главата – объркани мисли за толкоз неща –

накъде съм потеглил, кога (и дали!) ще пристигна.

Не обърках ли пътя? – Мълчи, не отвръща нощта.

Сам ще търся ответ, и без друго не мога да мигна.

Ще поспра да почина. Прохлада ми праща гора,

с песен щурчо сърцето като със мехлем ще намаже.

Ще потегля отново. От изток наднича зора –

срамежливо светът голотата си ще џ покаже.

Все напред! Нека моето минало вика отзад:

„В омагьосан кръг твоите грешки при мен ще те върнат.

Ще те срещна, тъй както се среща забравен познат –

остарял, огорчен, посивял, помъдрял и посърнал.”