16 дек. 2015 г., 07:52

Нощно кормуване

424 0 1

Нощно кормуване

 

Светят фарове, иначе тъмно е като във рог

и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател

смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –

на безсънни самотници вечният предан приятел.

 

Във главата – объркани мисли за толкоз неща –

накъде съм потеглил, кога (и дали!) ще пристигна.

Не обърках ли пътя? – Мълчи, не отвръща нощта.

Сам ще търся ответ, и без друго не мога да мигна.

 

Ще поспра да почина. Прохлада ми праща гора,

с песен щурчо сърцето като със мехлем ще намаже.

Ще потегля отново. От изток наднича зора –

срамежливо светът голотата си ще џ покаже.

 

Все напред! Нека моето минало вика отзад:

В омагьосан кръг твоите грешки при мен ще те върнат.

Ще те срещна, тъй както се среща забравен познат –

остарял, огорчен, посивял, помъдрял и посърнал.”

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...