Dec 16, 2015, 7:52 AM

Нощно кормуване

  Poetry » Other
417 0 1

Нощно кормуване

 

Светят фарове, иначе тъмно е като във рог

и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател

смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –

на безсънни самотници вечният предан приятел.

 

Във главата – объркани мисли за толкоз неща –

накъде съм потеглил, кога (и дали!) ще пристигна.

Не обърках ли пътя? – Мълчи, не отвръща нощта.

Сам ще търся ответ, и без друго не мога да мигна.

 

Ще поспра да почина. Прохлада ми праща гора,

с песен щурчо сърцето като със мехлем ще намаже.

Ще потегля отново. От изток наднича зора –

срамежливо светът голотата си ще џ покаже.

 

Все напред! Нека моето минало вика отзад:

В омагьосан кръг твоите грешки при мен ще те върнат.

Ще те срещна, тъй както се среща забравен познат –

остарял, огорчен, посивял, помъдрял и посърнал.”

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...