29 abr 2008, 22:43

Нощно момиче

  Poesía
1K 0 6
 

 

Колко далече е утрото,

не ми трябва на мен светлина -

имам и сила, и слабост,

щом е при мене нощта...

 

Зловеща съм... казват ми някои,

щом нощем вървя през града,

но аз не просто се скитам,

а безмълвно звездите броя...

 

Странна съм била - не отричам

и знам, не съм като всички,

та нали затова съм различна -

защото съм нощно момиче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
  • Супер!!!
  • Оправи "светлина".Хубаво е!
  • Аз не знам дали е точно,
    че момиче си среднощно
    Темата не е добра.
    Темата е "тра-ла-ла"
    В критикарство не залитам
    няма рима...а пък ритъм...
    Иска ми се да си права
    в нощ самотна над града
    да усетиш как минават
    звуци, светлини, мечта...
    и да си предвестник нощен
    за неслучени неща:
    Аромат на утрото и още
    неразцъфнала липа.
  • Харесва ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...