Нощно момиче

Поезия

1K 0 6

Колко далече е утрото,

не ми трябва на мен светлина -

имам и сила, и слабост,

щом е при мене нощта...

Зловеща съм... казват ми някои,

щом нощем вървя през града,

но аз не просто се скитам,

а безмълвно звездите броя...

Странна съм била - не отричам

и знам, не съм като всички,

та нали затова съм различна -

защото съм нощно момиче!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kiks (Никоя)

Благодаря на всички!

2008-04-30T22:46:06+03:00
Бонбонка (Просто Аз)

Супер!!!

2008-04-30T12:28:06+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Оправи "светлина".Хубаво е!

2008-04-30T11:22:45+03:00
daik (Георги Динински)

Аз не знам дали е точно,
че момиче си среднощно
Темата не е добра.
Темата е "тра-ла-ла"
В критикарство не залитам
няма рима...а пък ритъм...
Иска ми се да си права
в нощ самотна над града
да усетиш как минават
звуци, светлини, мечта...
и да си предвестник нощен
за неслучени неща:
Аромат на утрото и още
неразцъфнала липа.

2008-04-29T23:01:22+03:00
dar4eto92 (Дарина Иванова)

Харесва ми!

2008-04-29T22:50:54+03:00