Нощно, нежно
Не знам кога, във вечерта улисан,
случайно зърнах под нощните фенери
случаен поглед, като от роман преписан,
пратен тайно през онези райски двери...
...които поетите наричат просто полъх
на две сърца, изгубени до речен бряг,
почуствали дъха на пролетния взор тих,
улисани дълбоко в своя кротък бяг...
...към нищото на разума и онзи трепет,
като вълците, почувствали среднощен зов.
Но тя в сърцето и душата тихо крета
и наричат я поетите простичко любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Стоянов Todos los derechos reservados
...
