22 jun 2019, 20:26  

Нощно петолиние

  Poesía
602 10 14

По нотите разбрах че си красива!

На пръстите по нежни петолиния.

Ти топло галиш ласката сънлива,

а аз съм ключът сол и ватерлиния.

 

Зачената от залез  магнетичен

короната на слънцето мечтаеш.

Излян от тишината звук магичен

рисува свят! За който ти не знаеш.

 

В писмо. По него нотите се пишат

върху лъчи в смокинови дървета

и пеперудите с очите дишат.

Заспивай, нощ... сънят ми още крета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пепи, благодаря ти! Песенно да ти е и на теб!
  • Самият стих е музика! Поздравления, Ина!
  • Прекрасно, Мария! Намерих го твоето стихче, веднага исках да го прочета и го споделям:
    "По косите на топлата вечер
    звезден сок петолинно се стича.
    Във тревите стогласи щурчета
    нови стихове песенно сричат.

    А на млечния път прожектира
    преживяната обич дъжа си.
    Примавистен, сънят редактира
    цветовете в сърдечни откоси." Красота Благодаря ти!
  • Благодаря, Катя. Радвам се, че го сподели!
  • Благодаря, Иване... може би, защото първо винаги ми изниква мелодия някаква.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....