Jun 22, 2019, 8:26 PM  

Нощно петолиние

  Poetry
599 10 14

По нотите разбрах че си красива!

На пръстите по нежни петолиния.

Ти топло галиш ласката сънлива,

а аз съм ключът сол и ватерлиния.

 

Зачената от залез  магнетичен

короната на слънцето мечтаеш.

Излян от тишината звук магичен

рисува свят! За който ти не знаеш.

 

В писмо. По него нотите се пишат

върху лъчи в смокинови дървета

и пеперудите с очите дишат.

Заспивай, нощ... сънят ми още крета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пепи, благодаря ти! Песенно да ти е и на теб!
  • Самият стих е музика! Поздравления, Ина!
  • Прекрасно, Мария! Намерих го твоето стихче, веднага исках да го прочета и го споделям:
    "По косите на топлата вечер
    звезден сок петолинно се стича.
    Във тревите стогласи щурчета
    нови стихове песенно сричат.

    А на млечния път прожектира
    преживяната обич дъжа си.
    Примавистен, сънят редактира
    цветовете в сърдечни откоси." Красота Благодаря ти!
  • Благодаря, Катя. Радвам се, че го сподели!
  • Благодаря, Иване... може би, защото първо винаги ми изниква мелодия някаква.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...