29 abr 2020, 23:56

Нощно пътешествие

1.1K 2 4

НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

 

Както си лежа и размишлявам

за това, това и онова,

изведнъж усещам, че отплавам

надалеч от своята глава.

В миг се вдигам устремно нагоре –

към далечни грейнали простори.

И достигам с неугасващ плам

тъй високо. И достигам там,

дето сръчни ангели-звезди

сплитат мрежи от лъчи горещи

и чертаят пътища и срещи

през вселени в огнени бразди…

С трясък връщам се със сили нови

в здраво стегнати от плът окови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря!
  • То всички сме кажи-речи така, но аз не бих могла така поетично да се изразя! Поздравления!
  • Много Ви благодаря за високата оценка, която давате на стихотворението!
  • Поне пет пъти прочетох внимателно това добро произведение. Някои специалисти биха казали само " онегинска строфа и какво от това... " . Тук не става дума само за строфа, това си е сонет. И Пушкин би се съгласил с мен. В този сонет има смисъл и вдъхновение, дори и повече, което аз не бих могъл да обясня. В този случай като читател, мога само да кажа едно голямо ПОХВАЛНО.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...