НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Както си лежа и размишлявам
за това, това и онова,
изведнъж усещам, че отплавам
надалеч от своята глава.
В миг се вдигам устремно нагоре –
към далечни грейнали простори.
И достигам с неугасващ плам
тъй високо. И достигам там,
дето сръчни ангели-звезди
сплитат мрежи от лъчи горещи
и чертаят пътища и срещи
през вселени в огнени бразди…
С трясък връщам се със сили нови
в здраво стегнати от плът окови.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
