7 nov 2015, 23:36  

Нощта

1.7K 2 26

 

Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък
на лампите нахлува във кръвта. -

Нощта издига черно здание
населено от вик
и пустота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Ася!

    Благодаря и на теб, Тони!

    Мерси, Плами!

    Желая ви здраве и творчески успехи!
  • Аплодисменти за стиха!В нощта има безкрайно много светлина - само трябва да отвориш очите и душата си за тази Вселенска красота!
  • Благодаря ви, Гавраиле и Христо! Трогнат съм от вниманието ви.
    Пожелавам ви творчески успехи!
  • Хубав стих!
  • "Светът е краткия ти спомен за предишното".Мисля че това е достатъчно за да се обърнем назад и видим себе си.Благодаря ти за напомнянето.Пожелавам нощта ти да бъде населена със сбъднати желания!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...