Nov 7, 2015, 11:36 PM  

Нощта 

  Poetry » Phylosophy
1424 2 26

 

Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък
на лампите нахлува във кръвта. -

Нощта издига черно здание
населено от вик
и пустота.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Ася!

    Благодаря и на теб, Тони!

    Мерси, Плами!

    Желая ви здраве и творчески успехи!
  • Аплодисменти за стиха!В нощта има безкрайно много светлина - само трябва да отвориш очите и душата си за тази Вселенска красота!
  • Благодаря ви, Гавраиле и Христо! Трогнат съм от вниманието ви.
    Пожелавам ви творчески успехи!
  • Хубав стих!
  • "Светът е краткия ти спомен за предишното".Мисля че това е достатъчно за да се обърнем назад и видим себе си.Благодаря ти за напомнянето.Пожелавам нощта ти да бъде населена със сбъднати желания!
  • Благодаря ти, Латинка! Трогнат съм от вниманието. Нека оставащите дни от тази седмица ти носят само радост и късмет!

    Мерси за тези хубави думи, Анастасия! Пожелавам ти нови творчески успехи!

    Благодаря ти, Лили! Твоята искреност и спонтанност са за мен знак, че в младото поколение е вече предадена щафетата за светло бъдеще на тази многострадална нация. Желая ти да напишеш нови вълнуващи стихове за голямата любов!
  • Позна, Доче! Тази т.нар. Архангелова Задушница, преди 15 години, отне живота на най-скъпия ми човек - моят баща. По тази причина не понасям този празник. Той остава завинаги черен ден в живота ми.
    Благодаря ти за хубавия и прозорлив коментар. Ти си поет, когото ценя изключително високо. Затова е чест за мен, че прочете, коментира и оцени скромния ми текст. Желая ти от сърце възможно най-хубава седмица!

    Благодаря ти, че оцени, Руми! Възможно най-хубава седмица за теб!
  • Нощта срещу Задушница.Пътуване
    през черното с протегната душа
    към светлините на отвъдното
    отнели смисъла на твойта светлина...

    Наистина си много мрачен напоследък(в творбите си)Заразно е
  • Благодаря, Валери! Хубава нова седмица от мен!
  • Благодаря, Влади! Трогнат съм, че зачете отново скромното ми творчество.
    Желая ти възможно най-хубавата нова седмица!
  • Благодаря ти, Джак! Твоите коментари имат особен колорит. Вече са ми нужни както въздуха и слънцето за всяко живо същество. Вдигам виртуален тост по случай честта, която ми оказа.
  • Благодаря ви, Дани, Никола, Роси, Рада, Веселка, Катя и Лили, за проявеното внимание и за това, че казахте хубави думи и оценихте текста ми. Имайте много хубава нова седмица, изцяло наситена с позитивни емоции! Лека вечер и приятни сънища!
  • Поздравления за силния стих!
  • "Светът е меч, под който пада всеки" -много оригинално и истинско! Поздрави за стиха!
  • Силно въздействаща миниатюра!
  • Много силно и с невероятно точни образи, Младене!Както винаги!
    Моите почитаниия и сърдечни поздрави!Харесах и оценявам по достойнствата работата ти!Хубава неделна вечер!
  • Лейди, откъде такова лошо мнение за мен. Аз съм скромно момче. Дори съм девствен все още.
  • На теб, Лейди, как да ти се сърдя. Ти си толкова позитивна като човек.
    Светла и позитивна и без теб сайта щеше да загуби голяма част от очарованието си. Благодаря ти, че ме удостои с вниманието си! А това за моста от призрачните фигури на старите гаджета особено ми хареса. Мисля, че ще ми стигнат ако не за моста на Колю Фичето, поне за едно мостче, като тези в Борисовата градина. Светъл празник!
  • Благодаря ти за вниманието, Жени! Трогнат съм.
  • Много близо до мен е написаното. Поздрав!
  • Благодаря ти, Цвети за този прекрасен коментар и за великолепното пожелание! Нека в пълна мяра е валидно и за теб. Да, въпросът за обречеността стои сложно. Защото човек може да е обречен, дори прекарвайки целия си живот щастливо. Зная, че това може да е парадоксално, ала мисля, че нерядко нещата стоят и така. Който осъзнае обречеността си, може и да възкръсне за нов живот. Така стори Христос на кръста, осъзнавайки, че неговият Отец го е изоставил и че е обречен.

    Мерси, за споделеното, Илко! Светъл празник и на теб! Много хубаво си го казал - "човек е вик сред пустош". Чудесно е и стихотворението, в което си употребил това прозрение. Моето стихотворение е публикувано в Алманах "Хермес" през началото на 90-те години. Има го в НБ. Повечето ми творби са твърде стари. Сега пиша доста по-рядко.

    Благодаря ти, Ева! Добре го каза - "нощта като обреченост". Светъл празник и много слънчево настроение!

    Мерси, Майче! Радвам се, че текстът ми ти е харесал. Имам и за деня и е публикувано тук - в Откровения:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=327188

    Пожелавам ти здраве и нови творчески успехи!

    Благодаря ти, Цеца! Много е хубаво цитираното от теб стихотворение. Твое ли е? Светъл празник и жизнеутвърждаващи мисли!
  • "Времето е относително понятие.
    Цигарата е глътка спряла вечност.
    Любовта е символ на разпятие,
    а смъртта, забравена човечност.
    В пепелника гният стари чувства.
    Целувките в измамен дим се крият.
    Преглъщам те. Все още си гореща.
    А аз все още искам да те имам.
    Болезнено е. Няма оправдание.
    И липсва вероятностно развитие.
    Времето е само назидание,
    урок за усмирени оптимисти."

    Хубава неделя, Мисана!
  • Пак ми е трудно да разбера същността на написаното,но ми навя безнадеждност и обреченост!Можем да преборим вечният страх, когато разберем,че сме тук за да изпитаме на физично ниво различни емоции и преживявания,които сами сме си избрали!Тук сме не за да сме обречени,а за да си играем живота така както сме си го избрали!Изиграем ли си картите добре,страхът си отива и грабим с пълни шепи от живота и няма какво да ни сломи!Мога само да кажа,че вече нямам страхове и никога не съм предполагала,че това е възможно,след като бях изтъкана от тях! Вярвам,че не сме обречени,а сами си градим вечността! Пишеш дълбоко и замисляш и най-хубавото е" че всеки може да си тълкува различно!Прекрасен и необречен ден ти пожелавам!
  • Благодаря за вниманието, Солвейг. Наистина са тъмни краските, а ти ми припомни казаното от Гюстав Емар: "Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек!"

    Мерси за удивителния знак, Лимеруна!

    Благодаря ти за толкова хубавия коментар, Елица! Ти отбеляза главната особеност на текста - че е изграден върху сентенции. Това е същностното в стила ми на писане.
  • Всеки израз в тази миниатюра е една сентенция, над която се замислям...
  • !
Random works
: ??:??