Светът е краткия ти спомен за предишното -
несвързаните, но отчетливи лица.
Светът е меч, под който пада всеки
и скритият в душата вечен страх...
Какво от туй, че бягащият пламък
на лампите нахлува във кръвта. -
Нощта издига черно здание
населено от вик
и пустота.
© Младен Мисана Все права защищены
Благодаря и на теб, Тони!
Мерси, Плами!
Желая ви здраве и творчески успехи!