Нощта
Тънкостенно се счупи нощта
на парчета разпиля тишината,
изви се сълза тънкоструйна,
и достигна звездите, луната.
Тънкострунна китара заплака,
във шест струни събрала душа
глас издигайки, тихо простена...
и скъса най-тънката струна.
Поличбено се спусна мъгла,
като гъста гора се разстла.
Крясък птичи в далечината,
а заплака тънкогласна вина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
