9.02.2007 г., 16:38 ч.

Нощта 

  Поезия
532 0 11

Тънкостенно се счупи нощта
на парчета разпиля тишината,
изви се сълза тънкоструйна,
и достигна звездите, луната.

Тънкострунна китара заплака,
във шест струни събрала душа
глас издигайки, тихо простена...
и скъса най-тънката струна.

Поличбено се спусна мъгла,
като гъста гора се разстла.
Крясък птичи в далечината,
а заплака тънкогласна вина.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??