Нощта
Тънкостенно се счупи нощта
на парчета разпиля тишината,
изви се сълза тънкоструйна,
и достигна звездите, луната.
Тънкострунна китара заплака,
във шест струни събрала душа
глас издигайки, тихо простена...
и скъса най-тънката струна.
Поличбено се спусна мъгла,
като гъста гора се разстла.
Крясък птичи в далечината,
а заплака тънкогласна вина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
