Нощта

18 may 2006, 9:42

Poesía

709 0 0

Навън сега вали,
дъжда е мрачен и студен,
а от моите очи сълзи
се стичат по моето лице.
Изведнъж гръм раздира
дълбоката и сляпа тишина,
а от мене вик се чува
на страшна самота.
Светкавица небето озарява
и осветява цялото море,
а във мене надеждата остава,
че ще спася моето сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нощта

Искате да прочетете повече?

Propuestas