18.05.2006 г., 9:42

Нощта

857 0 0
Навън сега вали,
дъжда е мрачен и студен,
а от моите очи сълзи
се стичат по моето лице.
Изведнъж гръм раздира
дълбоката и сляпа тишина,
а от мене вик се чува
на страшна самота.
Светкавица небето озарява
и осветява цялото море,
а във мене надеждата остава,
че ще спася моето сърце.
Надеждата като звездица грее
и осветява моята душа,
тя като свещица грее
и прогонва от мене студа.
Тъй както луната
свети сама във нощта,
така и моята душа
е болна от самота.
Затова те моля аз сега
дай ми лек за мойта самота
и нека от живота ми си тръгне нощта,
и отново се върне при мене деня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...