Нощта е...
Препъвам се в огнени залези -
не се научих по жарава да тичам.
Натрапчиви въглените - до алено,
изгарят на чувствата пръстите.
Няма време за недолюбени писъци,
ни за дъждене в очите ми властни.
Гръмотевично звънко пее душата ми,
хипнотично-мистично танцувам по пладне.
И рисувам си нощите музико-цветни,
със смеха на взривозвезден дъждец.
Свободно-самотна, безумно-отчаяна,
нощта е... мое право и моят живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
Вечно имаме да учим нещо в живота си , ..и аз не мога да тичам по жарава, но душата ми все "опърлена си ходи",за сметка на това! Поздрав!
