28 may 2008, 10:28

Нощта е... 

  Poesía
852 0 19

Препъвам се в огнени залези -

не се научих по жарава да тичам.

Натрапчиви въглените - до алено,

изгарят на чувствата пръстите.

Няма време за недолюбени писъци,

ни за дъждене в очите ми властни.

Гръмотевично звънко пее душата ми,

хипнотично-мистично танцувам по пладне.

И рисувам си нощите музико-цветни,

със смеха на взривозвезден дъждец.

Свободно-самотна, безумно-отчаяна,

нощта е... мое право и моят живот.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??