28.05.2008 г., 10:28 ч.

Нощта е... 

  Поезия
862 0 19

Препъвам се в огнени залези -

не се научих по жарава да тичам.

Натрапчиви въглените - до алено,

изгарят на чувствата пръстите.

Няма време за недолюбени писъци,

ни за дъждене в очите ми властни.

Гръмотевично звънко пее душата ми,

хипнотично-мистично танцувам по пладне.

И рисувам си нощите музико-цветни,

със смеха на взривозвезден дъждец.

Свободно-самотна, безумно-отчаяна,

нощта е... мое право и моят живот.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??