От думите в сърцето ми порой е,
от мисли, чувства, песни и химери.
Което си е мое, то е мое
и любовта през ад ще ме намери.

Самотна птица по стъклата блъска,
измръзнала е, полумъртва, бяла
и в този свят фалшив, но много лъскав,
сред милиони мене е избрала.

Нощта е ледна, хищна е, предзимна,
прозореца открехвам, два-три пръста,
звездите утвърдително ще кимнат
и своя свят на тебе аз ще кръстя,

ела, кацни на крехкото ми рамо,
стопли се (нищо, че и в мен е зима)
До утрото е още много рано,
отлитнеш ли – ще зная, че те има.

Ще те запазя в спомен, стих и мисъл,
когато всички спят ще те обичам...
И кой каквото казал или писал,
глупак е, моя обич – сянка птича...

https://youtu.be/QREab0kaAGU?si=xMaT_6ie8jdb_Xab