От думите в сърцето ми порой е,
от мисли, чувства, песни и химери.
Което си е мое, то е мое
и любовта през ад ще ме намери.
Самотна птица по стъклата блъска,
измръзнала е, полумъртва, бяла
и в този свят фалшив, но много лъскав,
сред милиони мене е избрала.
Нощта е ледна, хищна е, предзимна,
прозореца открехвам, два-три пръста,
звездите утвърдително ще кимнат
и своя свят на тебе аз ще кръстя, ...