28 feb 2005, 12:33

Нощта, ледено притихнала 

  Poesía
1304 0 0
Нощта притихнала
във ледения си сумрак;
луната нежно е затихнала -
стои на звезден праг.
Клоните надвесени над мен
здраво стискат перлите от самота;
реката тихо ромоли пред мен
отбялсък нежен - преплетен с любовта.
Ветрове притихнали
се канят да извият
ураганите утихнали
се готвян да щурмуват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??