Нощта, ледено притихнала
1.5K
0
0
Нощта притихнала
във ледения си сумрак;
луната нежно е затихнала -
стои на звезден праг.
Клоните надвесени над мен
здраво стискат перлите от самота;
реката тихо ромоли пред мен
отбялсък нежен - преплетен с любовта.
Ветрове притихнали
се канят да извият
ураганите утихнали
се готвян да щурмуват
и ето буйни ветрове
цветята ще превият.
Родените във снегове
пролетта да търсят.
В планината вълк изви,
гласът му се понесе
над дивните реки
и скръб разнесе
заедно със радост -
обещание за младост;
и нежна сладост.
Прелестните планини
сляти с вечността
богати долини
незнаещи смъртта
те родени са да знаят
да знаят и да дават.
Нощта, безропотно притихнала
във топлина небесна,
луната нежно гали
струните на моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Попов Всички права запазени
