10 nov 2006, 8:28

Нощта на даровете

  Poesía
771 0 6
Така говоря…

Все повече
между стените.
И ни поглъщат
отражения.
Все повече
посрещаме лица,
които ни напомнят
други.

Пресичам се.

Премина
като кораб
съшит
от кожата на мъртъвци.
Страхът поражда
бяс
или еднаквост
във очите.
Но като врата,
която скърца
и се притваря
съм.
За стъпките
на войните
и мъдреците
прах.

В Рим ще ти повтарям
стихове на Кийтс
( и на всички)
по водата.*

Нощта на даровете
кръгове
            отваря.


* Х.Л Борхес

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чинаров (Георги Милев) Всъщност се питам къде е тук и другадето. Разбира се, риторично. Колкото до воденето , никой никъде не води, всеки си отива тав, където се чувства по-добре, като вода, като вода.......
  • Djein_Ear (Джейни Тодорова) Благодаря! Да, това е страхът.
  • kity (Кити ) Благодаря ти! Радвам се, че намираш нещо за себе си, в тези стихове. А това е многото и какво повече да желае един автор?
    Бъди добре!
  • След прочитането на товна стихотворение чувствам, че съм някъде другаде - къде? Всъщност не е нужен отговор, харесва ми където ни отвеждаш. Чрез такова "говорене".
  • "Страхът поражда
    бяс
    или еднаквост
    във очите. "
    Поздравления!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...