bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
10 nov 2006, 8:28

Нощта на даровете 

  Poesía
572 0 6
Така говоря…

Все повече
между стените.
И ни поглъщат
отражения.
Все повече
посрещаме лица,
които ни напомнят
други.

Пресичам се.

Премина
като кораб
съшит
от кожата на мъртъвци.
Страхът поражда
бяс
или еднаквост
във очите.
Но като врата,
която скърца
и се притваря
съм.
За стъпките
на войните
и мъдреците
прах.

В Рим ще ти повтарям
стихове на Кийтс
( и на всички)
по водата.*

Нощта на даровете
кръгове
            отваря.


* Х.Л Борхес

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чинаров (Георги Милев) Всъщност се питам къде е тук и другадето. Разбира се, риторично. Колкото до воденето , никой никъде не води, всеки си отива тав, където се чувства по-добре, като вода, като вода.......
  • Djein_Ear (Джейни Тодорова) Благодаря! Да, това е страхът.
  • kity (Кити ) Благодаря ти! Радвам се, че намираш нещо за себе си, в тези стихове. А това е многото и какво повече да желае един автор?
    Бъди добре!
  • След прочитането на товна стихотворение чувствам, че съм някъде другаде - къде? Всъщност не е нужен отговор, харесва ми където ни отвеждаш. Чрез такова "говорене".
  • "Страхът поражда
    бяс
    или еднаквост
    във очите. "
    Поздравления!!!
  • Поздрави!!! Харесвам стиховете ти!
Propuestas
: ??:??