10 нояб. 2006 г., 08:28

Нощта на даровете

Поэзия

766 0 6

Така говоря…

Все повече
между стените.
И ни поглъщат
отражения.
Все повече
посрещаме лица,
които ни напомнят
други.

Пресичам се.

Премина
като кораб
съшит
от кожата на мъртъвци.
Страхът поражда
бяс
или еднаквост
във очите.
Но като врата,
която скърца
и се притваря
съм.
За стъпките
на войните
и мъдреците
прах.

В Рим ще ти повтарям
стихове на Кийтс
( и на всички)
по водата.*

Нощта на даровете
кръгове
отваря.

* Х.Л Борхес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogpan (Божидар Пангелов)

Чинаров (Георги Милев) Всъщност се питам къде е тук и другадето. Разбира се, риторично. Колкото до воденето , никой никъде не води, всеки си отива тав, където се чувства по-добре, като вода, като вода.......

2006-11-12T20:06:27+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

Djein_Ear (Джейни Тодорова) Благодаря! Да, това е страхът.

2006-11-12T20:03:47+02:00
bogpan (Божидар Пангелов)

kity (Кити ) Благодаря ти! Радвам се, че намираш нещо за себе си, в тези стихове. А това е многото и какво повече да желае един автор?
Бъди добре!

2006-11-12T20:02:58+02:00
Чинаров (Георги)

След прочитането на товна стихотворение чувствам, че съм някъде другаде - къде? Всъщност не е нужен отговор, харесва ми където ни отвеждаш. Чрез такова "говорене".

2006-11-10T18:00:24+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Страхът поражда
бяс
или еднаквост
във очите. "
Поздравления!!!

2006-11-10T16:06:17+02:00